Спалнята на Сивиръс и Минерва

Това е спалнята на директора Сивиръс и преподавателката Минерва

-Така е!НО бих иска да се повтаря всеки ден!-Овърна усмихнат Сивиръс също докато гледаше Минерва.Тя го целуна и попита:
-Ами Сив,отгога има спалня за учители?-попита тя.
-Винаги е имало,да не мислиш че са спали на земята-отвърна през смях директора.Двамата се посмяхя.Полунощ беше минало одавна.Но двамта не искаха да спят.

-Хм...Ами тогава..-каза притеснен Сивиръс-Извинявай.
-Няма роблем-отвърна Мин,акотката и се омилкваше в краката на Сивиръс.
-Рафа хайде ела и се запознай с новия си прител и с моето....с Минерва.-Совата на рафа влетя през прозореца и кацна на рамото на стопанина си.ПОсле слезее при Луцифър и започнаха да си играят.Сивиръс и Мим се засмяха и..

Мин се пошегува:
- Лу, изяж я! - засмя се тя. След това Сивиръс подкани Рафа да клъвне "съперника си". Но никое от животните не направи нищо. Накрая Сив и Мин оставиха домашните си любимци да си играят. Мин стоеше сгушена в Сив. Хем й се спеше - хем не.

-Мин,ако ти спи да си лягаме,ако искаш ще спя при рафа няма проблем.-каза Сивиръс,когато видя че Мин си затваря очите.
-Ами Сив..незнам,хем ми се спи хем не искам да си лягам,искам да си стоя сгушена при теб.

- Хм... - замисли се Сивиръс, а Мин отоври очи и се намести по - добре. Тя направо си легна:
- Не съм и предполагала, че точно ти ще си директора.
- А аз не съм предполагал, че ти ще дойдеш тук. - усмихна се Сивиръс. Минерва отново го погледна в очите:
- И няма нужда да спиш при совата си. - засмя се тя. - Няма да те гоня.

-нямах предве да ме гониш-засмя се и Сивиръс-може да те притеснявам и за това те попитайх,за мен няма проблем,аз винаги спя с совата до главата-каза той и рафа кацна на главата му.
-Я стига ако не те харесвах щях ли да те целуна и да се топля в теб?-ппопита тихо Мин.-Хайде лягай.
Сивиръс погледа совата си сложи на скафчет си и легна до Минерва

Мин прегърна Сив и попита:
- А сега оставаш ли?
- Ами... да.
- Знаех си. - усмихна се тя и го целуна отново. Тя беше сошла с много пъклени планове, но щом разбра, че Сивиръс е директор... и през ум не й минаваше да прави нещо подобно.

Котката скои в леглото и се нмести удобдо в краката им.Двамата се прегърнха и се заговориха за техните приятели.Минерва се згуши до Сивиръс за да я стопли,а Сив я целуда по главата.
-Изкаш ли утре да отидем до забранената гора?-попита Сивиръс

Двамата заспаха непробудно до сутринта.
Минерва се сабуди и каза:
-хайде Сив отиваме в забранената ора
(продължалва в забранената гора)

Вече беше тъмно тъмно и двамате решиха да си легнат.На сутринта...

-Оф-промърмори той-Не съм мигнал мигнал цяла вечер
-И защо?
-Ами постояно някой ми крадеше завивката-засмя се и се хвърли върхо Минерва

-Ти за една завивка ли си? - попита Мин през смях.
-Не,не съм. - засмя се той, както беше върху Мин. Тя го целуна и каза:
-Е, добре тогава! Накъде днес? - попита тя и го погледна в очите.