Из забранената гора

Видя Ребека,която бе полуангел и си летеше над дърветата.
-Здрасти, Том!О не ти видя крилата ми...-каза тихо Беки ...

-Е и.Аз пак съм върколак.Но безовиден.Видя ли кръвта?
-Да.-отвъна притеснена Ребека.-Да вървим.
Двамата се трансформираха и тръгнаха по следити

Беки се учуди Че Том е върколак,но двамата се хукнаха да видят от какво е кръвта.Том бягаше като вълк,а Беки летеше над него,докато стигнаха до мястото.Видяха че на земята пред тях лежи едно животно...

Това което го бе ранило е исински вълк.Той ръмжеше към Лили,но тя отлетя,и така вълка не можеше да я стигне,а Том скочи напред към вълка...

Том се трансвормира във върколак и нападна въка.След ожесточена битка Фелтън победи.Но силите му бяха свършили и пандаа на земята като човек.Ребека се втурна към приятел си.Целия еше надран,а крака му бше нахапан и той не можеше да го мръдне.Ангелът разпери крило и го положи върхо Том.Нямаше как да му помогне с едно перо.Фелтън почуства топлина.Еднорогът се приблише и докосна раната с рог.Раната магически се затваряше,а ТОм изитваше непоносима болка.

-Охо тук е доста студено,намирисва ми на диментори-огледа се Сивиръс.
-Май си прав.-отвърна МИн.От гората дойдоха много диментори.
-Експекто Патронум-извикаха двамта.
-Така няма да стане-каза Сивиръс.Двамата направиха отново заклинанието,но този път Сивиръс Вкопчи в целувка МИн и в това време беше насочил пръчка.Появи се луч светлина които огря цялата гора и дименторите се превърнаха в пепел.Миневра отвори очи и видя......

-О тогава по добре тогава да не спират да идват-пошегува се МИн
-не е нужно да идват не ни трябва тяхнат помощ нали?-попита подсмихвайки си Сивиръс.
-Естественно,че не-каа Минерва и целуна директор,но този път много по-дълго от преди.

-Излез или не отговарям за последствията!-изкрещя Сивиръс.
От храстите излезе едно мако зайче.
-Какво???-попитаха двамата

-Нее зоомаг!-измя се Сивиръс
-Откъде знаеш?-попита Минерва.
-Ами виж му крака има мако петно-белег по-рождение!А маговете не се трансформират с петна -измя се Сивиръс,а заека се засрами от белега и си тръгна

-хайде да продължаваме,трябва да обезопасим за учениците,скоро ще почне учебната година.
-Така ли,кога-ууди се Миневра
-Ами когато саберем поне 5ученика от един дом и намеерим преподаватели-усмихна се Сивиръс.Двамата вървяха напред,изведнъж Миневра се спъна и падна.сивиръс я дигна на ръце защото раната беше дълбока,и тя не можеше да ходи

След километри връщане назад Сивиръс се изтощи и падна.
-Сив остави ме тук и се прибери.-помоли го Мин.
-Няма да те оставя тук само с този крак!-прошепна Сивиръс-Няма да те загубя отново.
-но Сив няма как да се върнеш с мен на раце в училището.-отвърна Миневра.Сивиръс се изправи отново я дигна и продължи напред.След малко извади пръчкаа и си напълни водя в едно шише

Минерва се чувтваше виновна. Тя беше толкова непохватна този път. Накрая реши да спре да мисли за това и да остави живота си в ръцете на Сив.
- Ще се върнем някак. - намигна й той. Мин само кимна с неохота:
- Добре. Както искаш, Сивиръс. - съгласи се тя и отнов се отпусна както преди. Тя мислеше, че ще умре скоро и ще бъде последната Наследничка.

Скоро Сивиръс излезе от гората и се насочи към двореца а Мин вече му тежеше,но не я оставаше.

Сивиръс вече беше капнал,но трябваше да занесе Миневра до болничното крило.Скоро те стигнаха до замака,с последнии сили Сивиръс извика:
-МАДАМ ПОМФИ,ЕЛАТЕ- и припадна.За радост сестрата беше на близо и го отара в болничното крило
(продължава в болничното крило)